Тери Джоунс: За хумора не трябва да има никакви забрани
Това изявление е излизало през март 2015 г. в несъществуващия към този момент вестник „ Преса “. Тогава Тери Джоунс от именитата комедийна група „ Монти Пайтън “ бе гост на София филм фест и това се оказа последният случай, в който българската аудитория имаше шанса да го види онлайн. Вече се знаеше, че той е болен, и през миналите години комуникацията му с околните, сътрудниците и останалия свят ставаше все по-трудна. Тери Джоунс почина на 21 януари, 2020 година.
Преди пет години той беше в София, с цел да показа персонално класиките „ Монти Пайтън и Свещения Граал “ (негов режисьорски дебют в тандем с Тери Гилиъм), разгласен от англичаните за най-хубавия английски филм на всички времена, „ Животът на Брайън “, „ Монти Пайтън на живо в Холивуд Боул “, „ Смисълът на живота “ и неповторимото шоу „ Монти Пайтън онлайн (предимно) “. Преди да отговори на въпросите ни световноизвестният занаятчия на комедията раздаде подписи на българските си почитатели в Дома на киното и пя дружно със Стефан Китанов-Кита и Петър Георгиев-Пешето Always Look on the Bright Side of Life.
Терънс Греъм Пари Джоунс е английски комедиант, сценарист, артист, режисьор, създател на приказки, книги за средновековна и антична история и телевизионни излъчвания. Член е на комедийната група „ Монти Пайтън “ от основаването й през 1969 година, когато шестимата (Пейлин, Клийз, Чапман, Айдъл, Гилиъм и Тери Джоунс) създават за Би Би Си тв поредицата „ Летящият цирк на Монти Пайтън “.
- Г-н Джоунс, по какъв начин си обяснявате продължаващия триумф на „ Монти Пайтън “ толкоз години след основаването на групата?
- Мисля, че това, което направихме, продължава да е настоящо. Дължи се както на фантасмагористичните детайли, по този начин и на метода, по който го написахме и изиграхме.
- Много хора виждат нещо общо сред „ Монти Пайтън “ и най-известните рок групи. Наричат ви дори „ Бийтълс “ на комедията.
- Да, вършат такива паралели, само че нещата при нас бяха много по-различни. Въобще не беше „ Вино, дами и скечове “ или „ Секс, опиати и комедия “. Със сигурност нямаше никакви опиати. Е, по някоя напитка понякога, това е обикновено. Но никакви крайности. Ние бяхме доста естествени и крепко работещи хора.
- А случвало ли ви се е комедийните ви облици от екрана да прелеят в персоналния живот?
- В персоналния си живот бяхме доста съществени. Всъщност правенето на комедия е доста сериозна работа. Изисква централизация, успокоение и равновесие.
- Малко преди гибелта си Джон Ленън сподели в изявление за Би Би Си, че повече би желал да е в „ Монти Пайтън “, в сравнение с в „ Бийтълс “.
- И ето за какво по-късно го убиха...
- А сблъсквали ли сте се с негативни реакции на публиката? С „ Животът на Брайън “ осмивате религиозния фанатизъм.
- Всъщност, да. В Ню Йорк имаше митинги на възмутени еврейски организации. Но въпреки всичко никой не палеше кината, в които се прожектираха филми, както в Америка вършиха с плочите на „ Бийтълс “ малко по-рано поради репликата на Джон Ленън „ Ние сме по-популярни от Исус “. А и макар митингите никой не забрани разпространяването на нашите филми в Америка.
- Но пък май имате неразрешени филми в Ирландия. Или това е просто смешка...
- Не, не е смешка. От четирите неразрешени кино лентата в Ирландия на религиозна основа три са мои. Четвъртият е „ Последното прелъщение на Христос “ на Скорсезе. Чувствам се в добра компания с Мартин в Ирландия. И това е все на религиозна основа.
- Били ли сте различен път обект на цензура?
- Никога. В Би Би Си имахме цялостна независимост. Всъщност припомням си, че един път си наложихме автоцензура, беше една анимация на Тери Гилиъм, която изобразяваше Исус на разпятието с разбойниците към него. Единодушно се съгласихме, че това не би трябвало да се демонстрира...
- Има ли тематики, които би трябвало да са отвън обсега на сатиричното перо? Видяхме каква беше реакцията на карикатурите в „ Шарли Ебдо “ да вземем за пример.
- Не би трябвало да има безусловно никакви забрани. Крайностите в религията и фанатизмът изцяло заслужават да бъдат осмивани. Защо да не виждаме смешното в религията? Това се отнася и за времето, когато правихме „ Животът на Брайън “, и за настоящия миг, когато имаме нови форми на принуждение на религиозна основа. Като си намерения човек по какъв начин заблудени хора убиват други хора просто по този начин, поради някакви религиозни възгледи. И това, откакто сме претърпели Ренесанса. Май още веднъж се връщаме в Средновековието. Животът се повтаря на цикли. Това е надълбоко недопустимо.
- Според доста фенове комедийните водещи постоянно съумяват да вникнат в същността на политическите процеси по-успешно, в сравнение с сериозните анализатори. Вярно ли е това?
- Да, да, безусловно. Още повече че те нямат рестриктивните мерки да съблюдават „ политическата уместност “.
- В началото на сегашния век написахте няколко есета, в които остро критикувате „ Войната против терора “.
- Да, доказвах, че не можеш да воюваш против едно нереално съществително. Какво можеш да направиш с него - да го свалиш от Оксфордския речник или нещо друго. Това беше просто нелепост. Но в този момент към този момент не се интересувам от политика.
- Миналогодишните представления на „ О2 Арена “ в Лондон имаха величествен триумф. Какво друго се крие тук с изключение на носталгията на публиката?
- Да, билетите за първото зрелище (20 хиляди души публика) се продадоха в интернет за 45 секунди! Изглежда, че продължаваме да сме настоящи. А и ми се коства, че публиката стартира да пояснява по нов метод някои от нещата, които написахме през седемдесетте години.
- Като режисьор Айдъл постановяваше ли мнението си властническо върху вас?
- Не, ни минимум. Все отново аз съм го управлявал повече, в сравнение с той мен. Спомнете си, че аз режисирах „ Животът на Брайън “ и „ Смисълът на живота “.
- И още няколко кино лентата...
- Да, бих показал „ Персонални услуги “, „ Ерик Викинга “ и екранизацията на „ Шумът на върбите “, който обаче се оказа цялостен неуспех и ме отхвърли да дирижирам за доста дълго време. В Англия имаше единствено следобедни прожекции. А през есента на 1997 година, когато филмът към този момент тръгваше в Съединени американски щати, бях на фотоси в Ню Йорк и разбрах, че го дават в едно порнокино на „ Таймс Скуеър “. Реших да отида да видя по какъв начин реагира публиката, само че по пътя стопирах за миг да си купя фотоапарат, желаех да имам някакъв спомен от случая. Докато стигна до киносалона, се оказа, че филмът към този момент е свален. Демонтирани бяха дори надписите над входа. Абсолютен неуспех!
- Представете ни „ Абсолютно каквото и да е “, който завършихте неотдавна и ще излезе през август по кината.
- Да, това е фантастична комедия с Кейт Бекинсейл, в която група ексцентрични извънземни надарява един човек с опцията да прави каквото си изиска, като опит. Щастлив съм, че съумях още веднъж да събера членовете на „ Монти Пайтън “, които озвучиха ролите на извънземните.
- А също дадохте и последната роля на Робин Уилямс в киното преди трагичната му гибел.
- Да, той озвучи с гласа си едно куче Денис единствено два месеца преди да се помине. Надявам се, да не се е самоубил поради присъединяване си тъкмо в моя филм.
- Ако някой в миналото реши да направи доста къса енциклопедия на комедията през ХХ и ХХI век, какво бихте желали да написа под вашето име?
- О, дано единствено да написа, че съм бил доста, доста комичен, само че и сериозен освен това.
Преди пет години той беше в София, с цел да показа персонално класиките „ Монти Пайтън и Свещения Граал “ (негов режисьорски дебют в тандем с Тери Гилиъм), разгласен от англичаните за най-хубавия английски филм на всички времена, „ Животът на Брайън “, „ Монти Пайтън на живо в Холивуд Боул “, „ Смисълът на живота “ и неповторимото шоу „ Монти Пайтън онлайн (предимно) “. Преди да отговори на въпросите ни световноизвестният занаятчия на комедията раздаде подписи на българските си почитатели в Дома на киното и пя дружно със Стефан Китанов-Кита и Петър Георгиев-Пешето Always Look on the Bright Side of Life.
Терънс Греъм Пари Джоунс е английски комедиант, сценарист, артист, режисьор, създател на приказки, книги за средновековна и антична история и телевизионни излъчвания. Член е на комедийната група „ Монти Пайтън “ от основаването й през 1969 година, когато шестимата (Пейлин, Клийз, Чапман, Айдъл, Гилиъм и Тери Джоунс) създават за Би Би Си тв поредицата „ Летящият цирк на Монти Пайтън “.
- Г-н Джоунс, по какъв начин си обяснявате продължаващия триумф на „ Монти Пайтън “ толкоз години след основаването на групата?
- Мисля, че това, което направихме, продължава да е настоящо. Дължи се както на фантасмагористичните детайли, по този начин и на метода, по който го написахме и изиграхме.
- Много хора виждат нещо общо сред „ Монти Пайтън “ и най-известните рок групи. Наричат ви дори „ Бийтълс “ на комедията.
- Да, вършат такива паралели, само че нещата при нас бяха много по-различни. Въобще не беше „ Вино, дами и скечове “ или „ Секс, опиати и комедия “. Със сигурност нямаше никакви опиати. Е, по някоя напитка понякога, това е обикновено. Но никакви крайности. Ние бяхме доста естествени и крепко работещи хора.
- А случвало ли ви се е комедийните ви облици от екрана да прелеят в персоналния живот?
- В персоналния си живот бяхме доста съществени. Всъщност правенето на комедия е доста сериозна работа. Изисква централизация, успокоение и равновесие.
- Малко преди гибелта си Джон Ленън сподели в изявление за Би Би Си, че повече би желал да е в „ Монти Пайтън “, в сравнение с в „ Бийтълс “.
- И ето за какво по-късно го убиха...
- А сблъсквали ли сте се с негативни реакции на публиката? С „ Животът на Брайън “ осмивате религиозния фанатизъм.
- Всъщност, да. В Ню Йорк имаше митинги на възмутени еврейски организации. Но въпреки всичко никой не палеше кината, в които се прожектираха филми, както в Америка вършиха с плочите на „ Бийтълс “ малко по-рано поради репликата на Джон Ленън „ Ние сме по-популярни от Исус “. А и макар митингите никой не забрани разпространяването на нашите филми в Америка.
- Но пък май имате неразрешени филми в Ирландия. Или това е просто смешка...
- Не, не е смешка. От четирите неразрешени кино лентата в Ирландия на религиозна основа три са мои. Четвъртият е „ Последното прелъщение на Христос “ на Скорсезе. Чувствам се в добра компания с Мартин в Ирландия. И това е все на религиозна основа.
- Били ли сте различен път обект на цензура?
- Никога. В Би Би Си имахме цялостна независимост. Всъщност припомням си, че един път си наложихме автоцензура, беше една анимация на Тери Гилиъм, която изобразяваше Исус на разпятието с разбойниците към него. Единодушно се съгласихме, че това не би трябвало да се демонстрира...
- Има ли тематики, които би трябвало да са отвън обсега на сатиричното перо? Видяхме каква беше реакцията на карикатурите в „ Шарли Ебдо “ да вземем за пример.
- Не би трябвало да има безусловно никакви забрани. Крайностите в религията и фанатизмът изцяло заслужават да бъдат осмивани. Защо да не виждаме смешното в религията? Това се отнася и за времето, когато правихме „ Животът на Брайън “, и за настоящия миг, когато имаме нови форми на принуждение на религиозна основа. Като си намерения човек по какъв начин заблудени хора убиват други хора просто по този начин, поради някакви религиозни възгледи. И това, откакто сме претърпели Ренесанса. Май още веднъж се връщаме в Средновековието. Животът се повтаря на цикли. Това е надълбоко недопустимо.
- Според доста фенове комедийните водещи постоянно съумяват да вникнат в същността на политическите процеси по-успешно, в сравнение с сериозните анализатори. Вярно ли е това?
- Да, да, безусловно. Още повече че те нямат рестриктивните мерки да съблюдават „ политическата уместност “.
- В началото на сегашния век написахте няколко есета, в които остро критикувате „ Войната против терора “.
- Да, доказвах, че не можеш да воюваш против едно нереално съществително. Какво можеш да направиш с него - да го свалиш от Оксфордския речник или нещо друго. Това беше просто нелепост. Но в този момент към този момент не се интересувам от политика.
- Миналогодишните представления на „ О2 Арена “ в Лондон имаха величествен триумф. Какво друго се крие тук с изключение на носталгията на публиката?
- Да, билетите за първото зрелище (20 хиляди души публика) се продадоха в интернет за 45 секунди! Изглежда, че продължаваме да сме настоящи. А и ми се коства, че публиката стартира да пояснява по нов метод някои от нещата, които написахме през седемдесетте години.
- Като режисьор Айдъл постановяваше ли мнението си властническо върху вас?
- Не, ни минимум. Все отново аз съм го управлявал повече, в сравнение с той мен. Спомнете си, че аз режисирах „ Животът на Брайън “ и „ Смисълът на живота “.
- И още няколко кино лентата...
- Да, бих показал „ Персонални услуги “, „ Ерик Викинга “ и екранизацията на „ Шумът на върбите “, който обаче се оказа цялостен неуспех и ме отхвърли да дирижирам за доста дълго време. В Англия имаше единствено следобедни прожекции. А през есента на 1997 година, когато филмът към този момент тръгваше в Съединени американски щати, бях на фотоси в Ню Йорк и разбрах, че го дават в едно порнокино на „ Таймс Скуеър “. Реших да отида да видя по какъв начин реагира публиката, само че по пътя стопирах за миг да си купя фотоапарат, желаех да имам някакъв спомен от случая. Докато стигна до киносалона, се оказа, че филмът към този момент е свален. Демонтирани бяха дори надписите над входа. Абсолютен неуспех!
- Представете ни „ Абсолютно каквото и да е “, който завършихте неотдавна и ще излезе през август по кината.
- Да, това е фантастична комедия с Кейт Бекинсейл, в която група ексцентрични извънземни надарява един човек с опцията да прави каквото си изиска, като опит. Щастлив съм, че съумях още веднъж да събера членовете на „ Монти Пайтън “, които озвучиха ролите на извънземните.
- А също дадохте и последната роля на Робин Уилямс в киното преди трагичната му гибел.
- Да, той озвучи с гласа си едно куче Денис единствено два месеца преди да се помине. Надявам се, да не се е самоубил поради присъединяване си тъкмо в моя филм.
- Ако някой в миналото реши да направи доста къса енциклопедия на комедията през ХХ и ХХI век, какво бихте желали да написа под вашето име?
- О, дано единствено да написа, че съм бил доста, доста комичен, само че и сериозен освен това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ